Паркът

Заглавие: Re: Паркът Пон Апр 16, 2012 5:08 pm

Беше ми скучно.Днес ми беше скучно.Цял ден в учене за проклетия тест не ми се отрази добре.А и за първи път написах домашно.Това си бе цяло чудо.
А след като приключих веднага изчезнах от дома и се запътих към парка.
Крачките ми бяха бавни..толкова бавни.Разбира се гледах надолу защото днес не бях падала ,а винаги падах.
Опс.Лека спънка.Господи дори като си гледах в краката пак се спъвах.
Вдигнах поглед и видях дървета.Ами нали бях в парка защо бях учудена?!
Имаше много пейки с разни възрастни хора и влюбени двойки.. и за кой да се сетя ?!Тай.
Мда.Не го бях виждала скоро.Супер,сега се натъжих.Извадих телефона от зжоба на дънките и си се замислих дали да му пратя СМС.Но се отказах и докато връщах телефона в джоба токчето на едната ми обувка се наклони и хоп в тревата.
-Ох.Знаех си ..
Изсумтях и веднага видях едно много много много познато лице.И от мен,падналото момиче се издаде един вик.
-Тайййй...
Замятах като дете и се засмях.Е,май ставането щеше да изчака.

Брой мнения : 23 Join date : 15.04.2012

Горката Сали не й завиждах имаше да учи за тест но ми беше страшно скучно затова реших да се разходя из парка.Станах лениво и си облякох едни къси панталонки и черна тениска днес не бях тиочал и май беше време.Излязох от нас като щом стигнах парка леко започнах да тичам но тогава едно бнесйхто привлече вниманието ми .Падане на някой на Сали .Знаех че е тя просто самото падане беше в нейн стил.Надвесих се над Нея и се засмях като й подадох ръка.
-Мъниииик.-Засмях се мразеше да я наричам така.Но пък аз обичах да я дразня така че трябваше да свикне.Тя леко се нацупи и отказа да поеме ръката дам тя беше такава голям инат затова я хванах през кръста и я изправих.Целунах я леко и я пуснах.

Заглавие: Re: Паркът Пон Апр 16, 2012 6:55 pm

-Не съм мъник ..
Първите ми думи.А разбира се веднага последва смях.Ако не се засмея да не се казвам Сали.
Веднага го прегърнах и започнах да го люлея на двете страни.
-Не съм те виждала от векове..
Е,може би от 2 дена.Но както и да е.Пуснах го и се усмихнах.
-Ами ако исках да си остана на тревата ?!
Попитах аз.Ината ми никога не спеше.А,май наистина исках да седна някъде.Но съвсем скоро осъзнах ,че цялата съм в трева.Не ми се искаше да знам дали дънките ми ще оцелеят.
Забелязах една свободна пейка на няколко крачи.Погледнах Тай.После пейката.
После токчето.Беше си живо.Чудо на чудесата,значи мога да задърпам Тай към пейката и три,две и едно.Хванах му ръката и лекичко го задърпах към пейката.

Брой мнения : 23 Join date : 15.04.2012

Момчето я погледна и се засмя тя нямаше да го помести и със сантиметър.Напрегна мусколите си и заби петите си в земята тя започан да се мъчи да го помръдне но нямаше успех.Тайлър се засмя грабна я и му хрумна план ето там имаше една локвичка и скоро тя щеше да стане вир вода.Затича се и щом наближи локвата я пусна в нея бързо се отдръпна и пръските така й не го стигнаха.Щом видя физиономията й започна да се смее дам тя си го получи Тай си отмъсти въпреки че не знае за какво точно.Но и тя му беше правила такива номера така че бях аквит.
-Поне сега ще си вземеш душ.-Каза и видя че цялата е в кал.Може би само дънките й бяха в кал но все едно.

Заглавие: Re: Паркът Пон Апр 16, 2012 7:09 pm

Кал.Вода.Мръсна вода.Кална мръсна вода.
Бях в кал.Всичко бе в кал.Потника,дънките.Дори няколко кичура бяха в кал.
Изправих се внимателно,оглеждайки дрехите си.
-Аххх..
Измрънках аз.На лицето ми се изписа отчаяние.Погледнах Тай,и вече отчаянието беше гняв.
-Ела да те гушна .. ела..
Усмихнах се дяволите и с няколко кални стъпки ги прегърнах като половината кал се лепна на него.
Отдръпнах се леко с усмивка.
-Виж колко си хубав сега.
Засмях се.Почти забравих ,че и аз съм същата.Но на него му стоеше много добре.
Минаха само няколко човека които не спряха да гледат всичката кал по нас.
Почти щях да им се развикам "Кална баня не сте ли виждали ?!".Без малко щях да се разсмея на мислите си.

Брой мнения : 23 Join date : 15.04.2012

Погледна я и се засмя като дволита усмивка заигра на лицето му това че тениската му бе в кал въобще не го притесняваше .Съблече я и сега беше полу гол насред улицата но какво пък никой не го познаваше така че все едно.
-И та да пак съм чист.-Каза смеейки се тя не можеше да направи същото защото ами тя беше с дънки и потник но ако съблече потника сте трябва да остане по сутиен а това май няма да й хареса всички да я гледат по сутиен насред парка .А пък момче да се разхожда само по къси панталонки си е съвсем нормално.И без това тениската му не му харесваше чак толкова много .Видя една кофа на близо и отиде и я захвръли в кофата.

Заглавие: Re: Паркът Пон Апр 16, 2012 7:48 pm

-Това е толкова нечестно!!
Нацупих се аз.Под потника имах още един.Но беше по къс.Прекалено къс.Господи кога ми е пукало.Набързо махнах белия потник и останах само по черния.Но дънките.Дънките бяха проблем.
-Вече не те обичам ..
Погледнах го леко със свити очи.Нацупената физиономия още беше на лицето ми.
Ох,обувките бяха живи.Имаше само две-три точици.Наведох се и ги премахнах с лекота.
Започнах да се опитвам да премахна калта от дънките си.Не беше особено успешно ,но на някои части успях.
-Ох,проклятие..
Отказах се и седнах на пътечката.Въздъхнах и отново отчаяния поглед се върна.

Брой мнения : 23 Join date : 15.04.2012

Дарк повдигна леко вежда и се приближи до нея като отметна няколко кичура коса от лицето й а после я разроши.
-Много добре знаеш че ме обичаш.-Каза и й смигна като я целуна леко а след това я прегърна леко през кръста и прошепна;
-Никога няма да спреш да ме обичаш и това го знаеш.-Каза колкото се може по-измамно и се загледа в облацие може би не беше добре да я пусне в локвата но вече е прекалено късно.И изведнъж ситни капчици дъжд започнаха да падат.
-Сега поне ще изсъхнеш.-Каза и се засмя може би щеше да настине като е полу гол но все едно.

Заглавие: Re: Паркът Пон Апр 16, 2012 8:15 pm

-Много знаеш ..
Намусих се ,а след секунда му се изплезих.
А след секунди няколко капчици капнаха на лицето ми.Заваля ли?!Заваля.Подсокичх веднага.Веднага щом се задържах на едно място започнах да се въртя под дъжда докато той се засилваше бързо.
-Валииииииииииииииии...
Изписках весело аз и продължавах да се въртя докато не ми се зави свят и се спрях леко люлеейки се.
С бързи стъпки,почти подскоци отидох до Тай и го прегърнах като се сгуших в него.
-Прав си .. никога няма да спра да си те обичам ..
Засмях се и го пуснах.Усмивка пропълзя на лицето ми.
-Хайде .. играй си с мен под дъжда ..
Леко повдигнах вежди и отново се завъртях ...

Брой мнения : 23 Join date : 15.04.2012

Тя беше такова дете но това беше едно от нещата зареди които Тай я обичаше.Нима тя току що поиска от него да си играе в дъжда като малки деца?Лека усмивка пробягна по лицето на момчето и се изправи като отиде до момичето и прошепна нежно.
-Ако това те прави щастлива.-Усмивката му не слизаше и след около секунда започна да тича като капчите започнаха да го гъделичкат по гърба а той се смееше .Беше толкова хубаво все едно са в някой филм хората около тях тичаха да се прибират само те стояха и тичаха под дъжда и се радваха като малки деца.Да и двамата имаха детски характери и точно това ги правеше толкова специални.Тай събра във шепите си вода и искаше да я излее върху косата на момичето но водата изтече и леко разачорование пробягна по лицето му но усмивката бързо се върна.Винаги е обичал да тича под дъжда но на другия ден бе болен.Но се радваше когато бе дете майка му да се грижи за него .Но сега бе сам а сигурно и Сали ще се тръшне болна .Но пък може би щяха да са заедно .

Заглавие: Re: Паркът Пон Апр 16, 2012 8:46 pm

Смеех се.Радвах се като дете.Чувствах се като жаба.Като жаба която се радва на лекия дъжд докато стои на едно листо.
Аз съм жабка.Жабка,жабка,жабка,жабка..
Смеха ми сякаш стана още по-весел.И по-весел.Бе просто толкова забавно,може би защото и Тай бе с мен.
Завъртях се към него и се усмихнах като видях колко детски изглеждаше.
Отново леко се затичах към него и му се хвърлих на врата и го целунах.
-Вече не само аз съм мъник, а ?!
Засмях се.Цялата бях мокра.А и ставаше студено.Но на мен не ми пукаше.Господи,ако си бях сложила спирала сега щях да съм като Смъртта.Засмях се ей така.
Утре нямаше да стана от леглото.Освен да си купя хапчета.Защо?Защото ще се тръшна болна.Кой ще се грижи за мен?!Ами чая.
Отговарях си мислено сама.Имах психични проблеми?!Най вероятно.
Добре продължавах.
-Баууууууу..
Засмях се ,на звука който издадох без смисъл.

Брой мнения : 23 Join date : 15.04.2012

Капки вода се стичаха по лицето му както и от всяка друга част на тялото му.Усмивка се изписа на лицето му и с бавни крачки тръгна към Клермън като щом бе на сантиметър от нея обхвана лицето й в шепите си и леко се доближи до нея като устните им се допряха и все едно времето около тях спя дъжда замръзна във въздуха а капките стичащи се от тях спряха да капят .Единствено устните им се движеха в една страстна целувка.И когато момчето отвори очите си всичко си бе нормално.
-Ако утре се тръшнеш болна знай че аз ще се грижа за теб ... ти си моята принцеса.-Нежният му глас се разнесе из въздуха като я пръгърна през кръста.Извади телефона си от джоба си и пусна Валс около тях нямаше никой.Затова не го бе срам искаше да й покаже че я обича.Би направил всичко за нея дори да скочи пред автобус ако тя го пожелаеше щеше да го направи.
-Може ли един танц?-Попита и я погледна в очите.

Заглавие: Re: Паркът Сря Апр 25, 2012 7:48 pm

Валс.Танци.Нещо в която Клермон не я биваше.
Някой да си е представял Сали да танцува.
Момичето заклатушка глава наляво ,надясно и пак.Засмя се и предпочете да седне насред парка.Покрай милион локви.Вятъра разроши косата `и.Русите къдрици закриха лицето `и.Само зелените и очи шариха напред-назад.Започна да ръкомаха,най-вероятно в опити да премахне и най-дразнещия кичур.Но леко безуспешно.Започна да се смее.Сали се смееше на Сали.
-Обиичам те ..
Думите съвсем леко и мелодично се изляха,малко заглушени от дъждовните капки които се изливаха от тъмносиния облак..
-Нали си знаеш?
Допълни Клермон.